Exploring factors associated with patients’ adherence to antihypertensive drugs among people with primary hypertension in the United Kingdom.

Проучване на факторите, свързани с придържането  към антихипертензивните медикаменти при пациенти с първична хипертония в  Обединеното Кралство.

Kurdi, Amanj I.; Chen, Li-Chia; Elliott, Rachel A.Journal of Hypertension: Post Author Corrections: April 22, 2017

Цел :  Да се проучат факторите  свързани с придържането към антихипертензивното медикаментозно лечение (  и към  определен клас  медикаменти ) на  пациентите с хипертония .

Метод: настоящето ретроспективно кохортно проучване  включва   лица с  първична хипертония , които са  установени  в клиничната практика на    Обединеното Кралство от  месец  Април 2006 до месец  Март 2013 г.

Лицата са проследени от датата на първия предписан медикамент( придържане към клас медикаменти)  и от датата на изписване на първото медикаментозно лечение( придържане към лечението)  до края на проучването или до датата на смъртта.Регистрирани и  проследени  са шест  класа антихипертензивни медикаменти.Процентът ,частта от покритите с медикаменти дни  са използвани  за оценка на придържането към антихипертензивната  терапия по време на проследяването  и респективно  придържането към специфичния  клас. Използвано  е генерализирано линеарно моделиране  за да се проучат факторите свързани с  процента на покритите дни.

Резултати: От176 835  пациенти и  371 605  епизоди на предписване медианата на  придържане към терапията е 93.9% , а към класа медикаменти-98.3%. Двадесет  процента   от пациентите и  38.4%  от епизодите  имат т   пропорция  на покритите дни     по-малко от 80% респективно.По- високо придържане към терапията  и съответно към класа медикаменти са свързани с нарастване  на възрастта, с приема на блокери на ренин- ангитонезн – алдостероновата  система както и с продължителността на заболяването и  предшестващо антихипертензивно лечение.Повече дни без лечение са свързани с множество съпътстващи заболявания  и смяна на  антихипертензивния  медикамент.

В заключение: Множество фактори от страна на пациентите са потвърдени като детерминанти  на придържането  към лечението и класа медикаменти. Следователно, те могат да помогнат  да се идентифицират  пациентите, които няма да спазват, да се придържат към лечението и съответно към тях да се насочат интервенциите за подобряване.

A new systematic review and network meta-analysis lends support to more aggressive blood pressure targets.

Нов системен преглед  и анализ  подкрепя  по- агресивен таргет за артериалното  налягане

Larry Husten, CardioBrief May 31, 2017

Нов системен преглед  и анализ  подкрепя  по- агресивен таргет за артериалното  налягане ( АН). Последните американски препоръки  препоръчват по-смекчен  прицел за систолното   АН от 140 mm Hg до 150 mm Hg,  за лицата с хипертония. Резултатите от проучването SPRINT подновяват призива  за по- агресивен  подход с таргет за много хипертоници 120 mm Hg.   Интерпретацията на SPRINT  мотивират много експерти по хипертония  да зададат въпроса как резултатите  да бъдат приложени  в клиничната практика. Отново една статия публикувана в JAMA Cardiology поддържа  по- ниски прицелни стойности на систолното АН от 120 mmHg. Jiang He, MD,  от Tulane University,  и негови колеги  анализилат данните от 144,220  пациенти, които участват в 42 рандомизирани проучвания.. Te установяват „статистически значима  и линеарна връзка  между средните постигнати стойности на систолното АН  и риска от сърдечносъдови  заболявания и обща смъртност. Лицата ,които постигат ниво на систолното налягане    от 120 дo 124 mm Hg имат  най- нисък рисък  за сърдечносъдови заболявания и смърт.Когато се сравнят с лицата,  които постигат систолно АН  от 130 to 134 mm Hg, с лицата  които постигат  систолно  АН  от 130 дo 134 mm Hg,  Лицата, които постигат  ниво  120 дo 124 mm Hg  в сравнение с лицата които постигат систолно АН  от 130 to 134 mm Hg,   редукцията    на сърдечносъдовите  заболявания е  29%, а редукцията на общата смъртност е 27% Релативната редукция на риска  е даже   по- голяма  в сравнение с групи  с по- високо постигнато ниво на систолното АН.

Авторите пишат, че“ техните резултати  могат  спокойно да бъдат  генерализирани  за големи популации с хипертония  и че  не приемат наличието на J- образната  крива ed  и посочените за нея асоциации между постигнатото систолно АН и риска от сърдечносъдови заболявания  и смъртност..“  Те също така съобщават,  че ползата може да бъде постигната на цената  на повишен риск от нежелани странични реакции като хипотония, електролитни нарушения и увреждане на бъбреците. Те също предупреждават, че  е не е ясно дали техните резултати ще бъдат приложени при пациенти с диабет“. Изходът от интензивна редукция на систолното АН за пациенти с диабет  е основание за  по- нататъшни изследвания.“

В съпътстващ авторски материал на Clyde Yancy, MD и Robert Bonow, MD,  двамата от  Northwestern University,  пишат че статията  представя  провокативни доказателства за тезата  колкото по-ниско –толкова по- добре и също така че това се отнася за всички кохорти с хипертония..“     Те отбелязват ,че е важно  да остане усещането  за потенциален   хазард на агресивното лечение“специално при възрастните“ , но те също така отбелязват,  че страничните ефекти   не се очертават като по-важни отколкото ползите.

Поканеният да коментира Yale’s Harlan Krumholz, MD,  отбелязва че проучванията  включени в анализа  в действителност не тестват различни  прицелни стойности на систолното АН   в анализа. “ На мене ми се струва, че могат да сравнят отговорилите на лечение  ( responders)  с   неотговорилите  (nоnresponders), тъй като проучването не е рандомизирано до тези различни нива и следователно резултатите от различните нива на АН е необходимо да се интерпретират внимателно.

Sverre Kjeldsen, MD, PhD, of Oslo, Norway  казва, за статията“Силен и много елегантен мета- анализ“.Заедно  с предишните , новият мета- анализ потвърждава че е сигурно  да се понижи   систолното  АН под 120  mm Hg.

За измерването в клиничната практика  прицелът (таргетът )на систолното налягане трябва да бъде между120  и 140 mm Hg. Ако имаме за прицел130 mm Hg, трябва почти винаги  да имаме възможност да постигнем между 120 и 140 mm Hg,“  като не се забравя ,че прицелът  при възрастни пациенти трябва да е по-висок.

Kjeldsen е бил водещ критик на   проучването  SPRINT насочващ внимание  специално към  въпросите и  неяснотите . Мета анализът  не променя  неговото становище за  SPRINT .   Той счита, че   проблемите с измерването на  АН  могат да бъдат използвани некоректно  в мета- анализа.

05.31.2017.

Lower dementia risk with different classes of antihypertensive medication in older patients.

 По-нисък риск от деменция с различни класове антихипертензивни медикаменти

van Middelaar, Tessa; van Vught, Lonneke A.; van Charante, Eric P. Moll et al.

Journal of Hypertension: May 13, 2017

• Цел  на проучването:Приемът на антихипертензивни медикаменти е свързан  потенциално с намален риск от деменция. Двата класа антихипертензивни медикаменти- калциеви блокери и  и блокерите на ренин- ангиотензин- алдостероновата система ( РААС)  подсказват по- изразен протективен ефект. Целта на проучването е насочена към асоциацията между  различни класове антихипертензивни медикаменти и деменция при възрастни пациенти.

Метод.Проучена е група пациенти включени  в рандомизирано контролирано проучване   „ „Профилактика на деменцията с интензивна грижа за съдовете(‘Prevention of Dementia by Intensive Vascular Care’“). Сравнена е честотата на   деменцията  при пациенти с различни класове  антихипертензивни медикаменти  ( моно и комбинирана терапия).

Резултати: Изходно 1951  участници  (55.3%), които приемат антихипертензивни медикаменти  ( средна възраст, 74.4  г . (SD 2.5); средно систолно АН  156.4 mmHg (SD 21.5)].  Общо  986 участници  (50.5%)  приемат бета-блокери, 798  диуретици (40.9%), 623 инхибитори на ренин- ангиотензин  конвертиращия ензим (31.9%), 522  калциеви блокери  (26.8%),  и  402 ангиотензин рецепторни блокери (20.6%). След 6.7 години (  ранг  от 6 до 7.3 години )   проследяване, 136 участници са развили деменция  (7.0%)     Прилаганто на двата класа антихипертензивни медикаменти калциеви блокери    ( доверителен интервал  0.56, 95% )   и  ангиотензин рецепторни блокери ( доверителен интервал   0.36-0.87)   са независимо свързани  с понижен риск от деменция .

Заключение:  Използването на двата класа антихипертензивни медикаменти, калциеви антагонисти и ангиотензин рецепторни блокери,  е независимо свързано с  понижен риск от деменция при възрастни пациенти.