Добрият  нощен сън е свързан с намаляване на артериалното налягане

Източник: HeartWire

Автори: Sue Hughes, Laurie Barclay

12 Юни, 2009 год.: Резултатите от завършило наскоро проучване показват, че добрият нощен сън е свързан с по-добър контрол на артериалното налягане (АН) при хипертоници.

Проучването, публикувано на 8 юни, 2009 год.  в Archives of Internal Medicine е проведено от колектив от Университетската болница в Чикаго, ръководен от д-р Kristen Knutson.

Д-р Knutson поясни пред HeartWire, че подобни изследвания са провеждани и преди, като резултатите от тях са насочили вниманието към възможната връзка между качеството на нощният сън и контрола на артериалната хипертония (АХ).  Дизайнът на тези проучвания и по-общият им характер обаче не са позволили да се правят по-конкретни заключения на базата на получените резултати.

“Като цяло, това са проучвания, включващи краткосрочни лабораторни тестове. На нас ни се искаше да уточним каква е действителната ситуация в реалния живот и изследвахме влиянието, което оказват различните навици и индивидуални особености в съня при тези пациенти. В допълнение, предишните проучвания с по-дълъг период на проследяване, са разчитали единствено на информация от пациентите за качеството им на съня, докато ние определихме истинската продължителност и качеството на съня посредством специално създадено за целите на проучването устройство, подобно на гривна за китката на ръката”

Това устройство, известно като Actiwatch-16, създадено от Philips Respironics за мониториране на двигателна активност, съдържа сензори, отчитащи движенията на китката през интервали от 30 сек. и определя дали изследваното лице действително спи или организмът му е в будно състояние.

“Възможностите на използваното от нас устройство за оценка продължителността и качеството на съня са доказани при сравнение с полисомнография”, коментира д-р Knuston .

“Ние установихме, че хората които спят малко имат много по-изразено повишаване на АН в следващите 5 години, в сравнение с тези с по-продължителен сън. Изследванията показват, че определена продължителност на съня е изключително важна за осъществяване на голям брой различни функции в организма, между които имунитетът и глюкозният метаболизъм и ако можем да удължим съня при хората, които не спят добре или достатъчно дълго, това би се отразило благоприятно върху процесите в организма, включително върху понижаване на АН”.

Д-р Knutson обясни, колко е важно да имаме оптимален като продължително сън ”Пет или шест часа сън през нощта наистина не са достатъчни. Седем часа е възможният минимум! В САЩ имаме работни традиции, които не одобряват начина на живот при хора, които практически имат правилен режим на почивка и сън. Поощряват се хората, които спят едва няколко часа в денонощието, а хората които спят 7-8 часа се възприемат като мързеливи. Ние трябва да променим тези схващания!”

Нещо повече, д-р Knutson съобщава, че недостатъчният сън се отразява силно отрицателно на интелекта и когнитивните способности. “Хората, които спят малко не се справят добре с различни тестовете за оценка на интелектуалните качества, дори когато си мислят че са добре отпочинали”.

Представеното в този материал проучване за изследване на съня е част от голямото кохортно проучване CARDIA за оценка на коронарния риск при млади лица над 18 год. Включени са 578 пациенти в млада и средна възраст, участващи и в CARDIA, при които са направени измервания на АН  за периода 2000-2001 год. и последващи измервания през 2005-2006 год., както и оценка на съня посредством създаденото за целта устройство за актиграфия, поставено на китката на ръката. При всяко от включените лица е осъществена двукратно актиграфия за период от три последователни дни (между 2003 и 2005 год.).

Резултатите показват, че след изключване на пациентите, приемали антихипертензивни медикаменти, по-краткият нощен сън или по-лошото качество на съня са се оказали силни предсказващи рискови фактори за значимо повишаване на систолното и диастолното АН спрямо изходните стойности, както и много по-чести усложнения, свързани с повишеното АН. 

Краткият сън е свързан с по-висок риск за възникване на АХ (относителен риск 1,37; 95% доверителен интервал 1,05-1,78). Всеки час, с който се намалява продължителността на съня е свързан с 37% повишаване на риска за АХ.

Резултатите от това проучване показват, че недостатъчният сън се отразява по-неблагоприятно и по-повишава в по-голяма степен риска за АХ при мъжете.

Приетата понастоящем хипотеза за възможната връзка между нарушеното качество на съня и риска за АХ посочва системното недоспиване като причина за хронично повишена симпатикусова активност, водеща до трайно повишаване на АН.

“След идентифициране на този нов и потенциално коригируем рисков фактор за АХ е  необходимо да направим и следващата стъпка в тази насока” , казва д-р Knutson “Това са интервенционални проучвания за удължаване и подобряване качеството на съня при хипертоници с цел да видим дали е възможно да подобрим контролът на АН при тях. Едно такова проучване вече се подготвя от нашия екип”.

Превод: д-р Стефан Найденов

Оригиналната статия е на разположение при Проф. д-р Св. Торбова.