Може ли деменцията и дори леките когнитивни нарушения да се повлияват значимо от придружаващи рискови фактори и заболявания?
Това е акцентът на проучване, проведено Th. Etgen и сътр. в Медицинския Университет в Мюнхен, Германия, резултатите от което са публикувани в специализираното издание Jorurnal Deutsches Ärzteblatt International.
Нараства броят на хората, засегнати от различни по степен когнитивни нарушения, включително тежка деменция, което налага провеждане на задълбочени проучвания в тази област с цел уточняване на възможните прекурсори за възникване на тези състояния, диагностичния подход и лечението.
Терминът "леки когнитивни нарушения" включва нарушения в паметта, вниманието и интелектуалния капацитет, често срещани в по-напреднала възраст. Въпреки това те не са пряко свързани с възрастта и интелектуалното ниво на тези пациенти, и не се отразяват значимо върху ежедневния им начин на живот. Леките когнитивни нарушения изискват повишено внимание, тъй като могат да прогресират до тежка деменция.
Настоящите данни за причинно-следствените връзки между различни рискови фактори/заболявания и развитието на когнитивни нарушения са базирани на сравнително малки срезови и лонгитудинални проучвания. Много автори са на мнение, че неконтролираната АХ, захарния диабет и/или хиперлипидемията са значим рисков фактор за развитие на когнитивни промени. Хроничната бъбречна недостатъчност вероятно ще се окаже друг важен соматичен рисков фактор за развитието на такива нарушения.
Епидемиологични проучвания доказват протективнния ефект на Средиземноморската диета, физическата активност и леката до умерена консумация на алкохол. Тютюнопушенето от друга страна е доказан рисков фактор за развитие на когнитивни нарушения.
.
